Coffee, Tea & Sympathy

Sarah’s Key - Tatiana de Rosnay

Plot synopsis: A New York Times bestseller.

Paris, July 1942: Sarah, a ten year-old girl, is brutally arrested with her family by the French police in the Vel’ d’Hiv’ roundup, but not before she locks her younger brother in a cupboard in the family’s apartment, thinking that she will be back within a few hours.

Paris, May 2002: On Vel’ d’Hiv’s 60th anniversary, journalist Julia Jarmond is asked to write an article about this black day in France’s past. Through her contemporary investigation, she stumbles onto a trail of long-hidden family secrets that connect her to Sarah. Julia finds herself compelled to retrace the girl’s ordeal, from that terrible term in the Vel d’Hiv’, to the camps, and beyond. As she probes into Sarah’s past, she begins to question her own place in France, and to reevaluate her marriage and her life.

Tatiana de Rosnay offers us a brilliantly subtle, compelling portrait of France under occupation and reveals the taboos and silence that surround this painful episode.

Thriller: Stories To Keep You Up All Night by James Patterson

Read More

Lewis Carroll - Alice’s Adventures in Wonderland

Read More

William Shakespeare - Much Ado About Nothing

Benedick and Beatrice are engaged in a “merry war”; they both talk a mile a minute and proclaim their scorn for love, marriage, and each other. In contrast, Claudio and Hero are sweet young people who are rendered practically speechless by their love for one another. By means of “noting” (which sounds the same as “nothing,” and which is gossip, rumour, and overhearing), Benedick and Beatrice are tricked into confessing their love for each other, and Claudio is tricked into rejecting Hero at the altar.

Jorge Bucay - Letters for Claudia

Така, така. Първо, нека да кажа, че харесвам Хорхе Букай. Второ, тази книга не ми хареса, ама никак. Предните две книги на Букай, които прочетох, ми допаднаха много повече. Тази беше като учебника ми по психология, само че във вид на писма.
Аз не си падам по психология… с нежелане изчетох 400 страници Медицинска психология, нямах желание да чета и Медицинска психология до Клаудия.   
 „Писма до Клаудия” е първата книга на Хорхе Букай.
Найс, а?
Разбирам защо при нас не са я издали първо. Защото никой нямаше да си купи следващите :D А те са хубави :)
Препоръчвам я само на върли фенове и на хора, които се интересуват от психология. Аз не съм от тях.

Agatha Christie - The Adventure of the Christmas Pudding

Много хубава колекция от кратки истории. Ако можете да издържите до Коледа, още по-добре за вас. На мен ми подариха книгата по Коледа, но учението в сесия убива четенето. Та, историите са много приятни за следобедите или нощите около Коледа. Мистериите, сякаш се разгадават малко по-лесно от други, които съм чела от Агата, но са достатъчно увлекателни, за да задържат вниманието ви. Идеални за декември, както казах, но аз май ще празнувам Коледа през лятото следващите 3-4 години. xD

John Steinbeck - The Grapes of Wrath

Mine eyes have seen the glory of the coming of the Lord:
He is trampling out the vintage where the grapes of wrath are stored;
He hath loosed the fateful lightning of His terrible swift sword:
His truth is marching on.
Revelation 14:19-20

…and in the eyes of the hungry there is a growing wrath. In the souls of the people the grapes of wrath are filling and growing heavy, growing heavy for the vintage.
chapter 25 in The Grapes of Wrath

Анотация:
Когато епичният роман „Гроздовете на гнева“ излиза от печат през 1939 г., той е определен като скандален и дори шокиращ, което обаче не пречи през следващата година да бъде отличен с „Пулицър“ – най-престижната литературна награда в САЩ. Шокиращото въздействие на повествованието се е запазило до днес благодарение на изказа и майсторството на Стайнбек, които нямат аналог в американската литература.

Действието се развива по време на Голямата криза и проследява пътя на едно семейство от Оклахома до Калифорния, както и премеждията и разочарованията на неговите членове като наемни селскостопански работници.

Ревю:
Семейство Джоуд напуска своя дом, за да се отправи към Калифорния, само за да открие, че не е земята на възможностите, които са очаквали. Докато четях, в главата ми се зароди един паралел с Изходът. Цялото това масово изселване, преминаването през пустинята, премеждията, страдянията, болестите. Впечатление ми направи похватът, който Стайнбек използва – между дългите глави, които проследяват пътуването на семейство Джоуд, са вмъкнати къси, които оформят цялостната картина на ставащото в страната. Миграцията на запад включва хиляди хора и личната борба на семейство Джоуд е само малка част, на фона, на ставащото в страната.
Между редовете се усеща и негодуванието на Западните Щати от случващото се – разширяващата се власт на правителството, промените в селското стопанство, стачките… разбира се, никой не осъзнава, че това не са причините, а резултатите от промените. Самата причината за промяната е една - гладът на народа. Опасността за властта е, че хората ще започнат да променят посоката на мисленето си от “аз” към “ние”, а вскичи знаем максимата „разделяй и владей”.
Абе, какво да ти кажа: свестни хора поначало, ама нуждата ги превърнала в лоши. И тогава започна да ми се прояснява. Тъкмо заради нуждата закъсваме. Но още не съм си го изяснил докрай. Добре, ама един ден ни дават да ядем някакъв вкиснал боб. Един от затворниците се развика, ама нищо не стана. После и друг се развика. А накрая, значи, всички се развикахме…. Страшна работа ти казвам! И чак тогава стана нещо! Дотърчаха и веднага ни дадоха друго за ядене. Сами ни го донесоха, разбираш ли?

Стайнбек определено развенчава мита за Едемският рай в Америка. Макар самият Стайбек да е обвиняван в разпространението на социалистическата идеология за равенство и справедливост, аз не виждам романът като такъв опит. По-скоро като пропагандиране на идеята за възстановяване на справедливостта (вероятно защото аз обичам справедливостта), за премахване на жестокостта към хората; защото сам човек наистина е нищо.

Няма да лъжа никого и да казвам, че това е лека и приятна книга. Първите стотина страници бяха жива мъка за мен, имайки предвид, че започнах книгата май месец, а я приключвам сега (изключвам смекчаващото вината обстоятелство, че имах „приятна” сесия през юни). Радвам се, че я довърших, защото книгата засяга доста фундаментални въпроси за: семесйтвото, индивида и обществото, справедливостта, собствеността, ролята на правителството, властта и основите на капиталистическото общество.
 Колкото и тежък да е разказът, финалът определено дава глъдка надежда. Роза Шарън, която според мен беше една от най-егоцентричните героини, прави една безкористна саможертва, като загърбва егоистични подбуди, за да помогне на един непознат, в името на общото благо.

”… духовете още не бяха пречупени; нямаше и да се пречупят дотогава, докато страхът можеше да се превръща в гняв.”

”… престани да се вторачваш в себе си. Освен до рев да се докараш, друго няма да направиш. Не разбирам какво ти става. Хората от нашия род никога не са плакали. Посрещат каквото им се полага със сухи очи… ти си най-обикновен човек, а като тебе такива има много. Крайно време е да си знаеш мястото.”

Из двайсет и пета глава:

”Онова, върху което са се трудили корените на лозите и на дърветата, трябва да се унищожи, за да се поддържа цената, а това е по-тъжно и горчиво от всичко останало. Цели вагони с портокали се изсипват на земята. Хората прииждат от километри да си вземат от плода, но им е забранено. Как ще си накараш да купят дузина портокали за двайсет цента, ако могат просто да отидат и да си ги вземат. Милиони гладуват; милиони имат нужда от този плод – а златните планини биват залети с керосин.
 И страната се изпълва с вонята на гнилоч.
 Корабите да горят кафе вместо гориво. Отоплявай се с царевица – отделя много силна топлина. Изхвърли картофите в реката и сложи по бреговете охрана, та хората да не могат да ги изваждат от водата. Заколи прасетата, зарови ги и ги остави да се разлагат и да тровят почвата.
 Налице е престъпление, което не е достатъчно да заклеймиш. Налице е мъка, която сълзите не са в състояние да символизират. Налице е провал, пред който всичките ни успехи рухват: и плодородната почва, и правите редици дървета с яки дънери и зрял плод. А гинещите от пелагра деца са осъдени на смърт, понеже портокалите не носят никаква печалба. И съдебните лекари са принудени да пишат в смъртните им актове „починало от недояждане”, понеже храната трябва да гние – принудена е да гние.
 Народът приижда с мрежи да вади картофи от реката, а охраната ги отблъсква; пристига с раздрънканите си коли да си вземат от изхвърлените портокали, но те вече са залети с керосин. И народът стои и гледа безмълвно как картофите се отдалечават надолу по реката, слуша как квичащите прасета ги убиват в един изкоп и заливат с негасена вар, наблюдава как портокаловите хълмове се разлагат на киша; и в очите на народа гневът става все по-силен. В душите на народа гроздовете на гнева се наливат и натежават от сок; натежават и са готови за гроздобера.”

… Разправяше как веднъж отишъл в пустинята да търси душата си и установил, че нямало такова нещо като своя душа. Открил, че всъщност притежавал частица от някаква огромна обща душа. И викаше, че от пустинята нямало файда, щото неговото парченце от душата било безполезно, щом се окажело отделено от останалите, щом не било част от цялото… Сега обаче разбирам, че от сам човек няма никаква полза.

 … Веднъж цитираше светото писание: „По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си. Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне. Също, кога лежат двама, топло им е; а един – как ще се сгрее? И ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро.” (Екл. 4:9; 4:10; 4:11;4:12)

”Едно време семейството беше на първо място. Ама вече не е така. Сега сме едно общо. И колкото по-зле става, толкова повече трябва да си помагаме.”

Роберт Менасе - Всеки може да каже “аз”



Аз съм новоизлюпен фен на поредицата “Безкрайна проза”. Засега съм прочела почти всички книги на Ерик-Еманюел Шмит, които са издадени на пазара, затова се изкуших да пробвам с някоя друга и си купих тази; че и с автограф. ;)
Доволна съм :) Разказите ми допадат, въпреки че по душа винаги съм била фен на романите. Да, другата ми болест: ако е под 400 страници - не го започвам :D Странен читател съм аз. Въпреки, че на Шмит всичките книжки са около 100-200.

◊ ЗА КНИГАТА

Тринайсет разказа в първо лице за преживявания и събития, за несбъднати надежди на едно поколение, за което идеите на 1968 г. са най-добрите през всички режими след Втората световна война. Спомени за края на Втората световна война, Кристалната нощ. За края на една гладна зима, или спасението на семейство евреи в клетка на маймуна в зоологическата градина. За деня, когато е убит Джон Кенеди, или онзи, в който във Виена е отвлечен индустриалецът Палмер – от РАФ. За момента, в който Гърция печели европейското първенство по футбол. За падането на Берлинската стена, за терористичния акт на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк…

Спомените се превръщат в история. С подкупваща интелигентност, по много убедителен начин Менасе изследва как тези случайни събития съвпадат с моменти от личната биография, без логично да са в зависимост. Така описанието на историята се слива с личното нещастие и щастие, често само кратък миг.

За подхода си като творец Менасе казва: Във всичко, което пиша, следвам изискването на Балзак: „Пиши за своя живот по начин, който съвременниците могат да приемат, а следващите поколения – да разберат.”


Цитати от “Всеки може да каже “аз”:

Как може да си спомняш целия си живот? Лъжи! Вероятно това е определението за автобиография: диалектически лъжи в живота. Лъжата, която се превръща в увереност. Истинността, която накрая се превръща в лицемерие.

 
Виена е град на кулисите, човек не може да погледне зад всички, но когато стои пред тях, си казва: тук е имало нещо, какво има зад тях? Нищо. Отпред илюзията без битието, зад тях битието без илюзия.

 
Мерилин Монро била повече от секссимвол, символ за щастие, толкова общоприет, че човек вероятно би могъл да воюва за нея дори с копие. А майка ми била копие. И тя имала мечти, преди всичко мечтан образ за себе си: искала да бъде като Мерилин Монро, да изглежда така и да бъде обожавана като нея.

Аз съм химик. Необходими бяха години, за да разбера, че щастието съществува само като нещо синтетично: като русите коси, когато не си рус. Конкретното, естественото е само обичайната субстанция носител, нищетата, която може да се размени.

Три години след това работих върху нов парфюм, който по принцип не беше нищо друго освен един ремикс на 80 синтетични съставни части на “Шанел №5”. Парфюмът на майка ми. Имаше световен успех. Може да се каже: стана световен шампион. Ароматът на времето. Казва се “Егоист”.

Така както ти или аз се усмихваме, когато искаме с чувство на духовно превъзходство да успокоим агресивния идиот.

Професионалист означавало, че ненавижда това, което трябвало да прави, за да има пари.

Щастливото детство е идеология на привилегированите, които пишат мемоари. Мнозинството обаче се бори за живота си и не го разказва. Или загубва и тогава вече наистина не може да го разказва.

Посещавах лекции. Докато си преглеждах записките, се питах дали аз, докато съм записвал, или професорът, докато е чел лекцията, е превъртял. Написах още два-три доклада, които бяха иситински триумфални оргии за замеряните преди няколко години с домати професори, които сега можеха безнаказано да си отмъщават на студентите от следващото поколение: “Постарали сте се г-н колега, но аз мога да Ви пиша само “задоволителен”, защото: много добър е милият Бог, добър съм аз, а дълго след това нищо не се получава.”

“Библиотеката няма нужда от прозорец. Библиотеката е прозорец.” Хорхе Луис Борхес

„Всичко възможно става действително, всичко действително е достойно да загине.” Хегел

Речта на Краля - Марк Лог; Питър Конради



Амиии… прочетох я след като гледах филма. Ще кажа само - гледайте си филма.
Не е моят стил. На някой може и да му хареса, но на мен не ми допадна.
Книгата ми беше някак безнадеждно скучна. Мисля, че и заради нея зарязах четенето преди 2 месеца и се насочих към физиологията. :D
Не знам защо са я сложили навсякъде в категория романи. Това не е роман, а събрани бележки, на чиято база е изграден сценарият за филма. Обаче, продължавам да твърдя, че филмът е много хубав.

Намисли си число - Джон Вердън


Няма вече сесия! Няма вече МУ (поне до рождения ми ден :|). Дори мисля да не се наислвам и да не ходя на стаж от тази седмица… 
Мога спокойно да си попълня какво прочетох към края на семестъра. Разбира се, няма да включа в списъка дебелите учебници, които прочетох за 2 месеца по 2-3 пъти :D Затова и лееекинко съм изостанала с бройката книги. :)

 Иначе, прочетох и на български Think of a Numb3r. Мисля, че новата ми болест е да чета книги в оригинал и в превод. :D Затова съм си купила и The Solitude of Prime Numbers, която си харесах на български, но оригиналът е на италиански (La solitudine dei numeri primi) и естествено идеята е, когато един ден науча италиански, да си купя и нея в оригинал. Маниакална работа.
 Докато подреждах учебниците си, открих две книги, които дори съм забравила, че съществуват. Летният ми куп за четене е огромен и трябва да се опитам, някак си, да не си купувам книги това лято. При никакви обстоятелства.

John Verdon - Think of a Numb3r

David Baldacci Reviews Think of a Number
John Verdon has done something remarkable in his debut thriller, Think of a Number. He has successfully juggled every storytelling ball, character, atmosphere, prose, pace and plot, with the skill and assuredness of a veteran novelist at the top of his game. The writing is haunting and quotable, the twists expertly placed and infinitely plausible, the conjured locations vivid and memorable, the characters full of depth and promise. You can read the book as a game of cat and mouse, a ride of chilling suspense, or a literary repast, since it provides all in abundance. In the novel the set-up provides an intriguing dilemma. A man gets a letter that scares him to death by challenging him to think of a number. That catalyst soon speeds the reader and Verdon’s hero, Dave Gurney, a legendary and now retired NYPD detective, headlong into a mystery of the first order. I’m pretty adept at figuring out these types of stories and while I hit on a few twists before Verdon probably wanted me to, the major ones were stunning surprises. I read the last two-hundred pages in one sitting. I did this for two compelling reasons. First, to find out what the hell was going on. And second, just to enjoy the wonderful writing. Some novelists promise plot and pace and deliver it with lightweight characters and silly dialogue. Others get the characters spot-on but the story is mediocre and predictable. Verdon nails it all in his first novel. The villain is appealingly terrifying, smart and cunning while operating mostly in absentia, and that is incredibly difficult to accomplish. The answer behind the “think of a number” plot, most certainly a disaster in lesser hands, proves clever, winning and eminently believable. Verdon’s protagonist Dave Gurney is one for the ages, and readers everywhere will surely clamor to see this man again. Think of a Number gets full marks from me. And I think it will from you, too. Enjoy.
————————
I’d give it 4 out of 5 stars, because I’ve guessed the murderer too early =)
But it was really interesting.
And I’m just lazy to write and think today, because of too much phisiology and I have read 3 more books since my last note here, but didn’t have the time to write anything. So maybe I’ll just put the names for the next… don’t know.

If you’ve read the book you might engoy this little game :D

THINK OF A NUMB3R GAME

Benjamin Black - The Silver Swan - A Quirke Mystery

Synopsis (from the publisher): Two years have passed since the events of Christine Falls, and much has changed for Quirke, the irascible, formerly hard-drinking Dublin pathologist. His beloved Sarah is dead, his surrogate father lies in a convent hospital paralyzed by a devastating stroke, and Phoebe, Quirke’s long-denied daughter, has grown increasingly withdrawn and isolated.

With much to regret from his last inquisitive foray, Quirke ought to know better than to let his curiosity get the best of him. Yet when an almost forgotten acquaintance comes to him about his beautiful young wife’s apparent suicide, Quirke’s “old itch to cut into the quick of things, to delve into the dark of what was hidden” is roused again. As he begins to probe further into the shadowy circumstances of Deirdre Hunt’s death, he discovers many things that might better have remained hidden, as well as grave danger to those he loves.

—-

Short Review: It’s the second novel about Quirke, but of course, they didn’t have the first book in English so I bought this one. I liked the characters, the language, I liked that there were two timelines, which eventually come together in the end, but the fact is that it was a predictable end, which is not very good, as we all know, for those mystery books. My opinion on this book can be expressed with this sentence: “atmospheric novel with multi-dimensional characters; just don’t expect any mystery here.”

Book №4 
Anna Godbersen - The Luxe Series, book 1

White lies. Dark secrets. Scandalous hookups.
Set in a world of luxury and deception, the Luxe series will take you on a thrilling trip to the age of innocence that’s anything but innocent. Don’t miss your chance to dance in the gilded ballrooms of nineteenth century Manhattan, and slip away with the city’s most charming bachelors. Your carriage ride to 1899 awaits within the pages of Anna Godbersen’s Luxe series. The New York Times bestselling series includes The Luxe, Rumors, Envy, and the thrilling conclusion, Splendor.
bytseries.com

I shall be honest - the first thing that impressed me and drown me to this book was the cover:


My sister gave it to me for Christmas and I finally read it this week. I was pleasently surprised by the author’s style and I found it quite readable. Another thing I’m happy with is the binding. For a paperback (considering the low price) it’s quite luxurious and I’m pleased with the Bulgarian publisher (who even saved the book cover). It really looks as if I haven’t touched it at all, and moreover, it comes with its own separator which is also very pretty. :)

The Bulgarian publisher has made this beautiful book set, but I already had the first book when they made it… of course :D


For me The Luxe was interesting; the characters were well-drawn, though some of them were cliché to a certain extent, especially the female ones.
I really enjoyed the little parts of books, newspapers etc. in the beginning of every chapter. They give you a better idea of  the expectations of society and the atmosphere in those years in general.

For me it’s really surprising that this is Anna’s debut novel, because I found it really well-written; it gets you addicted very quickly, even though the prologue tells you the ending you’re never sure what really happened till the end.

All in all if you’re into girly books, love, glamour, gossip and historical fiction, you’ll enjoy it and if you are interested you can give the book a try and read the first eight chapters here:
The Luxe - first 8 chapters online

The offical site: http://www.harperteen-theluxe.com/luxe.html

Book №3 - Me and Mr Darcy (“Без Гордост и Предразсъдъци”) by Alexandra Potter

Bulgarian Edition:


UK edition:

Description & My Review*:

I’ve just finished Me and Mr. Darcy by Alexandra Potter. It’s a chick lit and a kind of parallel to Jane Austen’s Pride and Prejudice, that’s why I like more the Bulgarian title (for the first time maybe, I usually don’t like when they change the title) which is Without Pride and Prejudice.
 Emily is a bookstore manager in New York. She cannot find the perfect man, because Austen’s Mr. Darcy sets the bar too high. After a string of bad dates Emily firmly decides – “No more men!” Her friend - Stella is trying to convince her to go to Mexico for New Years. Instead she decides to go on a tour for Jane Austen’s fans in England. Unfortunately, the tour group consists of old ladies and just one single man, Spike Hargreaves – a Daily Times journalist, sent by his paper to discover why Mr. Darcy is the fantasy dream of so many women. But Spike is nothing more than another asshole, constantly grumpy and gloomy – the living anti-Darcy. The last thing Emily expects to find on her excursion is the man she dreamed for so many years; but  her dreams  come true.
 It was really a nice and funny book, the only thing I didn’t like was the presence of Mr. Darcy. I know it’s trying to show what it would be like to date Mr Darcy in real, modern life, but I think that without this part the book would be better.
Anyway, as a summary I’d say – a witty & readable chick lit.

* I don’t engage anyone with my point of view.